Историко-археологическия резерват "Мадара" обхваща няколкостотин декара площ, която от 2006 година трябва да бъде и защитена територия. Центърът на резервата е около Голямата пещера - скален навес с височина около 30 метра, и намиращата се в близост Малка пещера. И двете природни образувания са давали подслон на най-древното население на Балканите. Поради внушителността и необичайността си, както и заради обилната вода, изтичаща от скалите, те са се превърнали в най-големия култов комплекс на Балканите - много по-древен и мащабен от Делфи, Додона или останалите известни днес в Европа прорицалища на гърците.

Мадарският конник е археологически паметник, представляващ изсечен в скалите барелеф на 23 м височина от основата на отвесна скала. Обявен е за паметник на световното наследство от ЮНЕСКО през 1979 г. На 29 юни 2008 г., след проведена национална анкета, Мадарският конник е обявен за глобален символ на България. Ще се предложи на българското правителство изображението на Мадарския конник да бъде поставено на първата българска евромонета.

Конникът е изобразен в естествена големина и е с връхна дреха до коленете. С лявата си ръка държи поводите (юздите) на коня си, който е възседнал, а с дясната ръка мъжът е хвърлил късо копие върху поваления под предните крака на коня лъв. Зад гърба на конника личи високо облегало на седло. Десният крак на ездача е пъхнат в стреме, а на гърба си конникът носи калъф за лък. Върху забитото в лъва копие личи знаменце, а зад коня има тичащо ловно куче.